Това каза служебният премиер - проф. Георги Близнашки в качеството си официален гост по време на традиционния фолклорен събор на „Боженишки Урвич” на 30 септември. Пред домакините от общинското ръководство и стотиците гости от региона и страната той произнесе тържествена реч в памет на борците, загинали за опазването на българската земя от Османската империя. Това е и последната българска местност, която османците успяват да завладеят през 14-ти век. Тази година се навършиха 95 години от откриването на историческите находки в крепостта.

Публикуваме пълния текст от речта на министър-председателя Георги Близнашки:

Уважаеми граждани, скъпи приятели!
 
Отбраната на крепостта Боженишки Урвич е повратно събитие в историята на българската държавност. Свидетелствата за онова време заемат изключително място в националната ни културна история. Историята писана на камък е символ на българската памет. В каменния архив на средновековна България е запазена драматичната изповед на един велик българин - Севаст Огнян, чието управление е белязано с епилога на Шишманова България. Падането на Търновското царство надхвърли обикновеното понятието за трагична превратност. Сражението за последния бастион на българската независимост се увековечава със саможертвата на стотиците смели българи, родила преданието. За този бой са отведени не само мъжете, но и жените, като е била оставена по една жена на всеки 40 деца. Както пише Паисий в своята „История славянобългарская” хората по онова време имали „скръб върху скръб и жалост върху жалост”, но знаем и че българите на война и бран били силни и храбри. В своя летопис каменописецът  Драгомир навярно е съзнавал, че предава на поколенията своебразен документ  с изключително историческо значение. Синтез на този съдбовен политически момент - „Много зло патих” и в същото своебразна декларация на Севаст Огнян за  преданост - „Аз поддържах вярата на Шишмана царя”.

Българската земя е съхранила в недрата си хилядолетни знаци за древни цивилизации и култури. Заветите на българщината са писани върху камъните, достигнали до нас от недрата на историята. Заветът за съхраняване на българската държавност, на вярата и родолюбието бележи нашия исторически път от Средновековието през Възраждането до най-новата ни история. Изсечената върху камък изповед от поколенията, остава един вечен патетичен паметник на българското национално достойнство. Не случайно видният български историк проф. Петър Мутафчиев пише през 1922г - „Ако сме българи, ще превърнем Боженица в място на всенародно поклонение”. Като истински българи ние следваме този завет. Поклон пред великите дела на нашите предшественици. Нека пребъдва през вековете българското име. Да живее България!

Източник: balkanec.bg