"Не познавам по-добър човек от майка ми!". Това каза синът на изявената дългогодишна учителка и поетеса Недялка Хаджиева – Николай Хаджиев, тази вечер по повод представянето на нейната първа и единствена стихосбирка „Затуй живота виждам пъстър“. Трогателното събитие се осъществи с любезното домакинство на Исторически музей Ботевград  в зала „Орханиец“ от 17.30ч.  Синът на поетесата  Николай Хаджиев бе дошъл от Австрия, за да отдаде заслуженото на своята майка. Той издава произведението в нейна памет, по съкровена нейна мечта и по повод 78-ия й рожден ден. Стихосбирката той раздаде като подарък на многобройната аудитория. Сред присъстващите бе и сестрата на Недялка – Маргарита Бенчева, учител по български език и литература. Да уважат своята приятелка и колежка бяха дошли бивши и настоящи учители от ОУ “В.Левски“, директорката Евгения Иванова, поетите от Литературен клуб „Стамен Панчев“ и от семейството на поетесата.

Директорката на музея – госпожа Тодорка Коцева приветства всички с „Добре дошли“ и даде думата на Десислава Иванова и Таня Банкова от ЛК "Ст. Панчев“ да представят биографични данни и творчеството на Недялка Хаджиева.

Родена на 8 декември 1935 г. в с.Осиковска Лакавица (Грозденска махала) в учителско семейство, тя израства в красивия Балкан. Завършва ВИФ "Георги Димитров". Дългогодишна учителка по физическо възпитание и спорт в  ОУ „В. Левски”, Ботевград. Основоположник на фанфарната музика в училището, треньор по художествена гимнастика и спортна акробатика. Щастлива майка на две деца – Николай и Веселка, и баба на 4 внуци. Нейният син наследява професията от нея и от няколко години е национален треньор по спортна аеробика и акробатика в австрийската гимнастическа федерация. До 2000 г. е треньор в Съюза по аеробика в България.

Първото си стихотворение Недялка Хаджиева написва, когато е на 33 г. през 1968г.Неговото заглавие е „Четирилистна детелина“. Именно от второто четиристишие е взето посланието, което четем като заглавие на стихосбирката :“Цял живот все тебе търсех, но ти била си във очите, затуй животът виждам пъстър и дръзки бяха ми мечтите“. Първото стихотворение „Последно“, което Недялка е написала малко повече от месец, преди да напусне този свят, отразява пък посланието й към читателите - „Радвайте се на живота хора. Той е чуден дар от Бога. Нужно е да възкръсне добротата и хората да са щастливи на земята“.

Редактор на печатното издание е Станимира Гигова – дългогодишен учител по Български език и литература. Тя представи своя литературен анализ на стихосбирката.

„Тематичната пъстрота на творбите показват духовната същност на Недляка. Тя вижда живота, радва му се без да се намесва грубо в порядъка му, защото е деликатна – и на мравката път правеше. Творбите й наистина са пъстри. От природата, майката, жената, децата, любовта във всичките й измерения, та до изпълнения дълг към семейството и Родината, до националните герои и не на последно място до любимата й работа. Нейната голяма вяра в доброто пронизва стихотворенията й. Не всичко е розово – има го болката, неудовлетвореността, но надделява добротата. Раздава любовта си с пълни шепи и не държи да получи нищо в замяна. За бележете – тя няма стихотворение със заглавие „Искам“ или „Дай ми“. Богатата образна система на книгата говори за душевното богатство на поетесата. Тя не е подминала никого в своя поетичен свят“. Така г-жа Гигова описва творчеството, което Недялка Хаджиева завещава на своите приятели и колеги, на своето семейство.
Приживе, като един от активните членове на Литературен клуб „Стамен Панчев“, Недялка Хаджиева общува с много сродни по талант души. Освен да четат свои стихове, те обменят мисли, идеи и чувства – това я зарежда и обогатява.

„Леля Надка, както я наричахме децата от квартала беше различен човек. Тя беше различна със своята доброта и благост, с хубавата си усмивка. Запомнил съм я с това, че винаги се интересуваше, как се чувстват другите“. Това са спомените на актьорът Симеон Владов, които представи Деси Иванова.

Мисли, спомени и впечатления за Недялка Хаджиева дадоха и нейни бивши колеги.  Мария Петкова - нейна съученичка и сестра по перо я нарече любима учителка на своите ученици в ОУ“В.Левски“ цели 28 години. „Много често ми повтаряше, че иска да издаде своята книга. Днес  тя е факт. Сега с нея тя е сред нас и ще остане завинаги в нашите сърца“, допълни Мария Петкова. По думите на Илинка Димитрова, книгата на Недялка е пропита с поезия на равновесието на духа, на мъдростта в живота и на дълбоката хармония между твореца и изкуството. Спомени за поетесата дадоха още Мария Цонкова,  Даринка Петкова и Пейо Пеев. Председателят на литературния клуб заяви, че поетите никога не умират. „Недялка никога няма да бъде забравена от литературния клуб в Ботевград. Тя ще живее в нашите сърца със стихосбирката си и с бъдещите книги, които ние ще издаваме в памет на нашите колеги и в името на новите членове на клуба“.

В края на събитието бе дадена думата на сестрата на Недялка – Маргарита Бенчева. В своето слово тя определи живота на Недялка като „един голям, разкошен букет от пролетни цветя , които обичаше и подаряваше с любов. Душата й ликуваше, когато ми говореше за литературния клуб“. Г-жа Бенчева изрази своята благодарност към хората и институциите, допринесли за представянето на стихосбирката на сестра й – Исторически музей, Копирен център, „Балканец“ и др. Стихове за Недялка Хаджиева бяха посветили нейната сестра, г-жа Григорова и Даринка Петкова.

Събитието завърши с коктейл, на който всички присъстващи запечатиха спомена си за човека Недялка Хаджиева в снимки и непринудени разговори.
 
 


Източник: balkanec.bg